Защо броенето на калории не е точна наука?
Важна част от програмите за контрол на теглото е отчетността. Техники като ежедневното претегляне и воденето на дневник, в който се записва количеството и вида на приетата храна, както и количеството и вида на физическата активност, могат да бъдат полезни за поддържане на теглото.
Buchholz и Schoeller (2004 г.) признават, че "една калория е просто калория" от термодинамична гледна точка, защото "човешкото тяло не може да създава или унищожава енергия, а може само да преобразува енергия от една форма в друга." Те обаче признават също, че човешкото тяло не е "съвършен двигател". По тази причина има известна разлика между "брутната енергия на консумираната храна и реално усвоената. Част от калориите се губят чрез фекалиите и урината. Добре е да знаете, че 4-те калории на грам протеин или въглехидрат и 9-те калории на грам мазнини са средни стойности. Вариациите се дължат както на вида хранителен източник, така и на функционалнните особености на храносмилателната система на консумиращия индивид - скорост на пасажа на храната, характеристики на микробиома, количеството и активността на храносмилателните ензими, абсорбционния потенциал на чревния епител и т.н.. Ето защо ежедневното отчитане на калориите, извън лабораторията, и особено когато типичната диета съдържа различни класове
храни, не може да бъде точна наука, колкото и прецизно да е електронното приложение, което се използва.
Установено е, че за да редуцира 1 килограм от теглото си, човек трябва да постигне калориен дефицит от 3500ккал/седмица.
Колко точно калории са необходими на човек на ден варира в широки граници. Този брой зависи не само от размера на телесната рамка, който се определя от размера на китката и височината; от телесния състав; от нивото на активност;
от пола и възрастта; от хормоналния статус; от климата; от обичайния калориен прием и гъвкавостта на енергийната хомеостаза на индивида и т.н.
И така, когато изчисляваме енергийните нужди на индивида, пренебрегвайки минималните самостоятелни ефекти на голям брой фактори може да се окаже, че сме получили стойност, чиято грешка е значителна. За хората, чиито нужди сме подценили, това ще доведе до прилагане на прекалено рестриктивен режим, трудно поносимо гладуване, висок риск от отказване и достигане до заучена безпомощност - "нямам воля".
За хората, чиито нужди сме надценили режимът вероятно ще е лесен за спазване, но няма да осигури очакваната скорост на отслабване.
Разбира се, ще има и такива, за които получената стойност ще отразява реалните енергийни потребности. Трябва да признаем също, че в достатъчно голяма случайна извадка от популацията това ще е най-голямата група.