Body Weight CoachПрактика

Срещнах се с Боряна преди 6 години, след като моя колежка ми я препоръча – първо чрез подмладената си визия, отхвърлила немалко килца, а и чрез препоръка, която звучеше горе-долу така: „Тя е като психолог, ще видиш, че ще помогне.“

Дотогава бях опитвала какво ли не. Всъщност аз бях „шиши“ още от малка, според моята майка от 5-годишна възраст, когато съм започнала сама да отварям вратата на хладилника. А и тогава се роди моят брат, който – като всяко бебе – се хранеше на всеки 3 часа, а аз се сърдех защо аз не мога също да се храня на 3 часа. Харесвах неговата бананова каша, беше едно от любимите ми „ястия“ и ако успеех да издебна моята майка, си похапвах от нея.

Знаех тайните места за сладки неща (моята майка е стоматолог и постоянно получаваше сладкиши от доволни пациенти) и често с пухкавото си пръстче успявах да проникна под залепената кутия с шоколадови бонбони и я опразвах, без да й личи, че е отваряна. Това, че е празна, често се установяваше, когато тръгвахме на гости и родителите ми искаха да вземат кутия бонбони за домакините.

Родителите ми са ме пращали 3 пъти на санаториум за отслабване (или днешното – дебелариум) – още от първи клас, когато по мой спомен бях 53 кг. Много ми беше тежко, мъчно ми беше за вкъщи. Не съм сигурна, дали беше за 2 седмици или месец, но свалените килограми след това се завръщаха.

Опитвала съм различни диети – да премахна изцяло хляб, картофи, ориз, сладкиши от режима си на хранене. Вкарах и един ден (понеделник), в който нищо не ядях, а само пиех чай. Това ми подейства страхотно и стигнах заветните 78 кг. (които не бях стигала дотогава). Само че заминах на стипендия в Германия за 3 седмици и когато видях пълния с невероятни неща за ядене хладилник на моите домакини, не устоях. След това вече нямаше помен от този „режим на хранене“.

Опитвала съм и диетата на Дюкан. Пак свалих много килограми, но стигнах до един момент, в който вече нищо не ми беше вкусно (аз така или иначе не обичам месо особено), периодът съвпадна и с фаза на „бърнаут“ в професионално отношение. Изпаднах в депресия, по време на която с дни забравях да ям, не усещах вкуса на ястията и нарочно, когато се сещах, хапвах нещо калорично, за да не се налага да помня, дали съм яла и да изкарам още няколко дни. С възстановяването си обаче останаха и калоричните хапвания, така че отново върнах килограмите.

Така че аз никога не съм била слаба. Никога не съм имала за цел и да придобия манекенски мерки. Но исках да започна да харесвам начина, по който изглеждам.

Само че имах условия: исках да ми е вкусно. За мен храненето носи щастие. Това, за което с Боряна се съгласихме от самото начало, е, че няма как едно състояние да бъде дългосрочно, ако то не носи щастие на човека. Ако той се чувства вързан и чака да дойде даден момент (например: да свърши „диетата“), за да може да се наяде!

Започнахме с това да се науча да си сипвам в чиния, за да се нахраня. В моето семейство често, когато ядем сами, сме хапвали набързо „от тенджерата“, за да не топлим храната или за да не мием чинията. И човек наистина си мисли – та аз хапнах само няколко лъжици?!

Това веднага даде резултат. От 106.8, стигнах почти до 92-93 кг., но от там нататък трябваше да насочим усилията си в друга посока.

Двигателна активност и намаляване на порциите. Аз, разбира се, реагирах на деликатните опити на Боряна, с голяма агресия – не исках да си представя, че някой може да се опита да ми пипне ценните „големи“ порции, всичко ми се струваше малко, не исках да намаля млечните продукти ... Дори започнах да се държа наистина агресивно спрямо Боряна и съм благодарна на нейния професионализъм, защото тя ме издържа и по време на тази моя фаза.

Предложи ми да опитаме плавно отслабване и съответно намаляване на порциите с продуктите на „Eurodiet“. Аз съм силно скептичен човек, вечно мнителна по отношение на мотивите на хората, а и си мислех, че това е просто една „простотия“ (аз го нарекох така), която дори не е вкусна. Боряна ме увери, че ще видя, че това не е така и бихме могли да пробваме, като си решим, че можем да спрем по всяко едно време.

Това беше ключовата фраза за control freak като мен – щом можех да спра по всяко време, значи няма проблем. Започнахме с 1-ва фаза, която – признавам – е трудна за свикване през първите дни/седмица. Бях спряла изцяло любимите си МЛЕЧНИ продукти, та аз почти само това консумирах!

ОСвен това някак психически първите дни преживях трудно, докато на 4-тия ден се прибрах вкъщи и избухнах в сълзи, казвайки, че съм много нещастна. Казах й: ГЛАДНА СЪМ, не ми е вкусно, предпочитам да съм дебела!!!

Тя реагира много хладнокръвно и веднага обсъди с мен какво бих искала да включим, така че да се почувствам по-добре. Направихме леки адаптации и изведнъж всичко си дойде на мястото, чувствах се отлично, апетитът ми намаля. А ястията, които си правех от „Eurodiet“ бяха наистина вкусни – след като опитах повечето и си подбрах „моите“. Много важно беше за мен, че имаше десертчета, които са: шоколад, бонбонки тип М енд Мс, Кит-Кат в техен вариант, вафлички и какви ли не вкусотии, които ме удовлетворяваха напълно.

Спирайки 1-ва фаза и минавайки във 2-ра (която около 2 месеца 3 хранения с „Eurodiet“ и едно „нормално“ с месо и салата), аз продължавах да свалям, без кой знае какви допълнителни усилия. Стигнах до 78 кг. Започнах да варирам два килограма нагоре и надолу и реших, по съвет на Боряна, да започна да търся „моята“ двигателна активност.

Реших да зарежа колата и да се опитам да ходя пеша възможно най-много. Колата се ползваше в най-краен случай. Стигнах до 15-17 км на ден.

През пролетта, година и половина по-късно, решихме да атакуваме последните килца с „Eurodiet“ още веднъж. Този път нямах никакъв проблем със свикването с тази храна – беше ми вкусно, знаех кои са моите ястия и десерти. В крайна сметка след 2 месеца 1-ва и 4 месеца втора фаза стигнах до 67 килограма и това възнамерявам да е моята финална права.

Сега се опитвам да намеря физическата активност, която има повечко кардио и която ми носи удоволствие. На която не ходя само защото знам, че е полезна и ще ме „стегне“, а защото докарва усмивката на устата ми всеки ден. И мисля, че намерих няколко подобни групови занимания в хубавия фитнес и спа-център в близост до вкъщи. Всяка вечер през работната седмица ходя на тренировка, често и на сауна за малко след това и се чувствам пречистена от всякаква негативна енергия. В дните от уикенда се опитвам да ходя повече пеша – или в планината, или в града. Но целта ми е да нямам ден без физическа активност. Дотук се справям – или поне се опитвам, без да се чувствам притисната и ЗАДЪЛЖЕНА да го правя. А защото знам, че ми е хубаво – и по време на тренировка, и след това.

Разбира се, че има моменти, в които „съгрешавам“ (половин кутия сладолед една вечер се случи да изчезне!). Но тези моменти са редки и не се оставям да ме „съборят“. На следващия ден просто си продължавам постарому – по мъничко от всичко. Основни продукти се заменят с други, които са по-ниско калорични или по-високопротеинови (напр. кисело мляко се заменя със скир, сирене или моцарела се заменят с котидж чийз или скирела, крема сирене се заменя с крема-сирене с 0.2 % масленост, брашно се заменя с овесени трици и пр.). Сладкишите се адаптират, подслаждат се със стевия, така че „When there is a will, there is a way” („Когато има желание, има и начин“. Човек наистина може да постигне мечтаната фигура на 42, когато всички други около него обикновено казват: „Е, нормално, то след 40 човек започва само да качва“. Амиии ... аз никога досега не съм носила дрехи размер М! И това ме прави толкова щастлива!

Какво ще кажете за това?