Body Weight CoachНаука

 По дефиниция „рисков фактор“ е променлива, за която е доказано, че проспективно предсказва появата на неблагоприятни последствия сред лица, които първоначално не са били засегнати (Kraemer et al., 1997). Рисковите фактори увеличават статистическата вероятност за появата на заболяване, а ограничаването или премахването на тяхното въздействие върху индивида води до намаляване на вероятността за поява на заболяването, но не лекува вече съществуващо такова. За разлика от рисковите фактори, причините са променливи, чието влияние се свързва със съществуващо заболяване. Премахването на причината води до излекуване.

В основата си патогенезата (причината) на затлъстяването изглежда проста: количеството на консумираните калории надвишава текущите енергийни разходи. Премахването на причината (положителен енергиен баланс) трябва да доведе до излекуване. И действително промяната в енергийния баланс води до редуциране на телесната маса. Базирайки се до голяма степен на тази концепция, хората са възприели затлъстяването като резултат от негативни личностни черти – лакомия, леност и липса на воля. Специалистите обаче твърдят, че затлъстяването е хронично заболяване, т.е. не се лекува, а само се контролира. Все повече доказателства сочат, че патогенезата на затлъстяването включва процеси, далеч по-сложни от пасивното натрупване на излишни калории. Именно тази сложност е в основата на това, защо затлъстяването е толкова трудно за лечение (Schwartz et al., 2017). Недостатъчното разбиране на комплексното взаимодействие на външни и вътрешни за индивида фактори може да е причина за неадекватен избор на терапевтичен подход, който не само да не даде желаните резултати, но и да навреди, отключвайки хранително нарушение или разстройство. В този случай бремето на страданието на индивида се удвоява, тъй като той развива не само телесно, но и психическо заболяване.

 Факторите за поява на нарушения в регулацията на телесната маса най-често се описват в контекста на нарастващата епидемия от затлъстяване, поради което се обозначават като „обезогенни“. Най-общо се разделят на две групи – външни и вътрешни за организма. Според O’Rahilly & Farooqi (2006), когато се оценява влиянието на различните обезогенни фактори, е полезно въпросът да се раздели на два подвъпроса, а именно: влияние на ниво популация и влияние на ниво индивид.

В първия случай затлъстяването се дължи предимно на екологични фактори, тъй като в рамките само на 2 поколения рязко нараства броят на засегнатите индивиди. Когато въпросът се разглежда на ниво индивид, правилният отговор е „предимно генетични“, тъй като във всяка субпопулация има индивиди с ниско, нормално или високо тегло, въпреки че средата им осигурява сходни условия.

 

Източник: Б. Палатова, дисертация