Body Weight CoachПрактика

"Преди: Цял живот съм била пухкава. С годините ставах все по-пухкава, докато да ме нарекат такава не се оказа по-скоро комплимент, а не реална оценка. Минах през различни „решения“ – Дюкан, готов режим с порции, измерени до грам, изключване на макронутриенти по моя преценка... Резултати имаше, докато спазвах гореизброените режими. После всичко се връщаше и се добавяше още един слой „пухкавост“. Всички тези опити изискваха усилия на волята, които не можех да поддържам дългосрочно. Изкарвах няколко месеца „на мускули“ и се предавах, мислейки си, че генът ми е такъв и няма никога да успея да се вкарам в здравословни граници на теглото. Спрях да се качвам на кантари. Започнах да работя със себе си в посока „да се харесам такава, каквато съм“ и тайно разглеждах статии със снимки „преди и след отслабване“ и когато затварях прозореца на браузъра си казвах „Това са измишльотини, никой не може да се промени така“. Тук идва моментът да вметна, че никога не съм била неактивна – народни танци, преходи в планината, ходене пеша поне по 5-10 км. на ден, но това не оказваше влияние на теглото ми. Цялото това лашкане в крайности – от рестрикции към безразборно хранене – ме доведе до крайния резултат – цифром и словом 91 кг. при ръст 163 см. Ето и още цифри: BMI – 34.2 (препоръчително ниво: 18- 25), дял на мазнините в телесното тегло – 42.5% (препоръчително ниво – 21- 33%), вътрешни мазнини – ниво 9 (препоръчително ниво: 2).
По време:
Тези неща ги разбрах, когато отидох да се консултирам по съвет на приятелка, която вече беше започнала видимо да сваля килограми. Разбира се, отидох „само да видя“ и си бях поставила за цел да сваля 10-тина килограма, колкото поне малко да започна да се чувствам добре в планината. Разговорът беше приятен, на моменти странен по моите тогавашни разбирания за факторите, които влияят на телесната маса. Оказа се, че всичко е навързано*. Стигнахме и до изводите какво трябва да променя. Закуската – задължителна (бях изкарала по-голямата част от жизнения си път пропускайки това хранене), начин на конструиране на всяко хранене (без да трябва да си нося джобна везна, 7 кутии за храна и прибори в дамската чанта), прием на алкохол (бираджийка бях по това време, страстна), сън (минимум 7 часа, рядкост в ежедневието ми към този момент).

Започнах да ходя при Боряна на консултации измерване (веднъж седмично, аз, дето не искам да се качвам на кантар...). Всичко това беше разделено на стъпки, малки промени, без стрес. И започнах. В началото бях ненужно педантична, защото смятах, че отслабването на всяка цена трябва да е мъчение: колега в офиса има рожден ден, ново дете, повишение, носи бонбони, взимам си един, подарявам го на някой с BMI под 25. Пица – ненененене. Десерт – след 20 кг. надолу, евентуално, благодаря. На следващите консултации и това се промени. Всяко лекарство е отрова в големи количества. Обратното също важи – един бонбон на 2-3 дни няма драстично да промени калорийния дефицит , към който се стремя. Така, стъпка по стъпка, корекция след корекция заедно с Боряна намерихме баланса, който ми осигуряваше ежедневие без стрес, но водещо до резултати. Година по-късно тежах 61 кг., всички показатели бяха в норма, ходех на фитнес 3 пъти седмично и не се замислях с какво да се храня – вкусовете ми се бяха променили така, че да си набавям каквото ми трябва от правилните храни. Разбира се, не беше толкова лесно, но не беше и толкова трудно. В нито един етап от пътя не се почувствах напрегната, лишаваща се от нещо мъченица, но за това е важно да имаш човек, който ти обяснява как всяка промяна ще се отрази на целта ти, защо тази седмица нямаш напредък, защо има дни, в които ядеш повече и защо не трябва да се чувстваш гузен. Защо след по-голямо хранене не трябва да се самобичуваш с тридневен глад, защо е важно да ядеш, когато си гладен. Даже се чувствам неудобно, когато някой ми каже „Имаш страхотна воля“. Не във волята въпроса, тя е краткосрочна. Разковничето е в познанията, които трупаш по пътя, както и добър учител, който да ти ги предаде и обясни.

След:
Това не е приказка и финал няма. Задържането на определено тегло е по-трудно от свалянето на килограми, нека да не се лъжем. Три години не са достатъчно дълъг период да изтриеш напълно навици, градени тридесет. Имам периоди, в които качвам килограми, без да се усетя от какво. Събирам смелост и се мятам на кантара. После дълго обсъждаме с Боряна какво съм променила неусетно, за да кача. След като намерим камъчето в обувката, събуваме, изтръскваме и продължаваме напред. Важно е да не съм щраус и да ne си заравям главата пред факта, че съм трупнала 5 килограма през лятото – така те няма да изчезнат. Нищо не е фатално и всичко е поправимо.
Какво се промени и какво си остана същото:
Имах огромно притеснение, че новият ми режим ще се отрази пагубно на социалния ми живот, но се оказа безпочвено. Хранех се с колегите в ресторант, излизах с приятели по барове, ходех за по 2 седмици на палатка в дивотията, където контролът върху храната се изчерпва с това да я предпазиш от дивите прасета, а не да избираш между домати и свежи краставици за салатата.
Любимото ми хоби да се шляя из планините се превърна в безусловно удоволствие – преди винаги четях и смятах денивелация, за да съм сигурна, че няма да бавя групата по терена и да ги поставям в риск. Сега само питам за колко дни да си сложа багаж в раницата и тръгвам.
Почти фалирах.  Да влезеш в магазин за дрехи или екипировка и да знаеш, че на всяка закачалка има нещо, което ще ти стане, е капиталоемка свобода. А и се наложи смяна на целия гардероб, старите, все още запазени дрехи дарих. Оставих си един два чифта дънки, ей така, да си влизам с двата крака в единия крачол когато ми се прииска."