Body Weight CoachНаука

Типовете регулация на телесното тегло могат да се класифицират по много различни начини. Най-често се разглеждат като хомеостатична (несъзнавана) и поведенческа (волева). При избора на профилактичен или терапевтичен подход в практиката е полезно да се използва следната опростена класификация, основаваща се на общоприетите норми за телесно тегло и наличието/отсъствието на хранителни нарушения.

1. Регулация от тип A – доминираща, ефективна хомеостатична регулация, при която не се наблюдават отклонения от нормите както за ИТМ, така и в хранителното поведение.

2. Регулация на телесната маса тип B – доминираща, „условно ефективна“ хомеостатична регулация на ТМ, при която теглото в зряла възраст е относително стабилно, но е извън норма според ИТМ. Индивидите не проявяват симптоми на хранителни нарушения.

• Поднормено тегло

• Наднормено тегло и затлъстяване

1.  Регулация на телесната маса тип C – „условно неефективна“ хомеостатична регулация (теглото варира в рамките на нормата според ИТМ), комбинирана с активна поведенческа регулация. В някои случаи на интензивната волева регулация може да се появят симптоми на хранителни нарушения или да се отключи хранително разстройство.

• Диета и/или спорт

• Хранителни нарушения

• Хранителни разстройства

1. Регулация на телесната маса Тип D – неефективна хомеостатична и неефективна поведенческа регулация на ТМ, при която теглото варира извън нормите за ИТМ, а индивидите проявяват симптоми на хранителни нарушения.

 

Регулации от тип А

Това е ефективна хомеостатична регулация, при която приемът на енергия и енергийните разходи се синхронизират така, че в зряла възраст теглото на индивида остава стабилно в норма без необходимост от волеви усилия за контрол. Смята се, че това са индивиди с висока устойчивост срещу влиянието на обезогенните фактори на средата. Предполага се, че тази група обхваща 20-30% от общата популация.

 

Регулация от тип B

 При този тип теглото в зряла възраст е стабилно, но не попада в границите на общоприетите норми за ИТМ. Индивидите може да са клинично здрави. Не се установяват симптоми на хранителни нарушения. Предполага се, че тези отклонения са генетично обусловени, като към момента не е доказано дали винаги са свързани с повишен риск за здравето. Тук се отнасят два фенотипа – един с поднормено тегло, обозначен с термина „слаба телесна конституция“ (constitutional thinness, CT), и втори с наднормено тегло, към който се отнасят наднормено тегло, алиментарно затлъстяване и „метаболитно здравословно затлъстяване“ (metabolically healthy obesity, MHO).

Регулация от тип C

Хомеостатичната регулация е „условно ефективна“, тъй като теглото на индивидите не е стабилно, независимо че ИТМ остава в рамките на нормата (18,5 – 25 кг/м² ). Доминира поведенческата регулация. Индивидите се стремят да стабилизират теглото си на „идеално“ ниво, което не е съобразено с биологичните особености на организма. В зависимост от генетично обусловената уязвимост и условията на средата при някои индивиди тези усилия може да се превърнат в симптоми на хранително нарушение или да отключат хранително разстройство. Рискът от подобни усложнения е много по-висок при хора, които са силно неудовлетворени от теглото и формата на тялото си, което може да е съпроводено с нарушено възприятие за собственото тяло. Много характерна за този тип нарушения е употребата на различни неподходящи методи за контрол на телесното тегло. В тази категория попадат атипичните форми на анорексия, индивиди с клинични и подпрагови форми на булимия, част от индивидите с хиперфагия, някои форми на релативен енергиен дефицит при спортисти. Общото тук е силната загриженост за теглото и формата на тялото, поставянето на нереалистични цели и използването на широк набор от нездравословни способи за регулиране на теглото, които включват рестриктивни диети, гладуване, употреба на диуретици, лаксативи, други медикаменти, алкохол, никотин, наркотични вещества, както и злоупотреба с физическа активност.

Регулация от тип D

При този тип неефективни са и хомеостатичната, и поведенческата регулация на ТМ. Към тази група, съгласно използваната от нас класификация, се отнасят нарушения, които включват едновременно отклонение на ИТМ от общоприетите норми и някакъв тип хранително нарушение или разстройство. Отклоненията на ИТМ могат да бъдат както в посока поднормено тегло, така и в посока затлъстяване. В първият случай съпътстващото хранително разстройство е анорексия и по-рядко булимия или орторексия. Във втория случай съпътстващото хранително разстройство най-често е хиперфагия и по-рядко булимия. Епидемиологичните проучвания показват, че 36-42% от индивидите с хиперфагия са със затлъстяване. Приблизително 25% от хиперфагиците имат ИТМ в норма, въпреки че не използват компенсаторни способи за регулация на теглото.

Въпреки че съществува известно припокриване между диагнозите затлъстяване и хиперфагия, клиничната картина при затлъстели индивиди с неконтролируемо преяждане (BED) се различава от тази при затлъстели без хиперфагия. Механизмите, обясняващи този феномен, както и стоящите в основата на феномена „слаба телесна конституция“, към момента не са напълно изяснени. Приема се, че това се дължи на високата хетерогенност на популацията, породена от сложното взаимодействие на голям брой външни и вътрешни за организма рискови фактори.

                                                                                                                                                                                             Източник: Б Палатова, дисертация