ФИЗИОЛОГИЧНА РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНИТЕЛНИЯ ПРИЕМ
Според O’Rahilly и Farooqi (O’Rahilly & Farooqi, 2006) доказателствата, натрупани към днешна дата, показват, че основният принос на гените към затлъстяването при хората е също толкова вероятно (или може би по-вероятно) да се дължи на пряко влияние върху възприятието за глад, засищане, ситост и прием на храна, колкото на вариации в скоростта на метаболизма или способността за метаболизиране на различните хранителни вещества. Според тях „с риск от свръх-опростяване, от етиологична/генетична гледна точка човешкото затлъстяване изглежда по-малко метаболитно, отколкото невро-поведенческо заболяване“.
При повечето бозайници, включително хората, храненето е организирано функционално в отделни приеми (хранения), чието начало, размер и прекратяване се контролират от стимулиращи и инхибиращи сигнали. „Гладът“ описва процесите, които инициират хранене. Количеството изядена храна може да варира според хедоничната (приятна или неприятна) оценка на храната. Различни инхибиторни сигнали, които следват поглъщането на храна, в крайна сметка прекратяват храненето („засищане“), докато „ситостта“ описва онези процеси, които възпрепятстват приема на храна до следващото хранене.
Оросензорното удоволствие е сред най-мощните мотиватори, иницииращи и поддържащи храненето – така наречената „хранителна награда“ или „оросензорна награда“. Представлява комплексно възприятие на вкус, аромат, текстура и температура на храната. Оросензорните възприятия са изключително важни както за отхвърлянето на храни, които могат да причинят гадене или повръщане, така и за проявата на т.нар. „специфичен глад“, т.е. предпочитание към вкусове, свързани с храни, съдържащи определени витамини или минерали. Много автори (Bowen, 1992; Gibson & Brunstrom, 2007; Zellner et al., 2004) приемат, че при хората повечето предпочитания изглежда са заучени и произтичат от емоционални, когнитивни и културни асоциации на храните, а не от техните хранителни или физиологични свойства.
Въпреки че всички хора имат вкусови предпочитания, значението на оросензорните фактори при различните индивиди силно варира. Има хора, за които вкусът на храната е относително несъществен: те се хранят, за да заситят глада и губят интерес към храната веднага щом се заситят. Други са много „капризни“ и голям брой храни предизвикват у тях отвращение дори когато са много гладни. При трети необходимостта от силни, наситени и разнообразни вкусове е много изразена, а еднообразната и недостатъчно овкусена храна поражда преживяване за тежко лишение, нещастие или депресия. Зад тези различия стоят специфични физиологични процеси, които все още не са добре изучени, поради което хората се етикетират като „злояди“, „лакоми“, „пощеливи“. Практиката показва, че използването на „силна воля“ както с цел включване на непривлекателни храни, така и с цел лишаване от привлекателни е неефективна стратегия с множество негативни последствия.