Body Weight CoachНаука

 

 Мотивацията е вътрешно състояние, което подтиква хората към действие, зарежда ги с енергия, насочва и поддържа поведението им към задоволяване на потребностите и постигане на целите. Значителен принос за изясняване на същността на мотивацията за участие в дейност имат предложената от Бандура (Bandura, 1977) теория за „Аз-ефективността“ (The Self-Efficacy Theory), теорията за разумното (обмисленото) действие (Theory of Reasoned Action – TRA) на Фишбайн и Айцен (Fishbein & Ajzen, 1975), теорията на Айцен (Ajzen, 1985), наречена „теория за планираното поведение“ (Theory of Planned Behavior – TPB). Според последните две теории главният определящ фактор при всяко поведение е намерението да се действа или да не се действа. То възниква от отношението на индивида към съответната дейност и към съществуващите социални норми (изискванията на средата). Отношението на индивида към дейността се проявява в неговите очаквания и оценки, а социалните норми включват схващанията на значимите за индивида лица (Герон, Мутафова-Заберска, 2007).

 Мотивацията има както количествен (сила), така и качествен аспект (външна, вътрешна, амотивация, демотивация). В контекста на епидемията от затлъстяване по традиция се изследва предимно силата и насочеността на мотивацията, но през последните години все повече автори насочват вниманието си към качествените ѝ аспекти.

Според Уайт (White, 1959) желанието да се действа (мотивацията) възниква под влиянието на два главни фактора – възприятието на индивида, че е способен (компетентен) да извърши определената дейност и от неговата потребност за самоопределяне. По-късно тази идея е доразвита от Диси и Райан (Deci & Ryan, 1991) в т. нар. теория за самоопределението (Self-Determination Theory), според която има 3 основни типа мотивация – вътрешна (собствена), външна (наложена) и амотивация. Когато е вътрешно мотивиран, индивидът „се включва в една или друга дейност или отстоява определено поведение главно поради личния си интерес към тях или поради удоволствието, преживявано от него в процеса на тяхното изпълнение. При такъв вид мотивация дейността или поведението протичат заради самите тях („защото ми е интересно“, „за да добия знания“, „защото изпитвам удоволствие да науча нови неща“ или „спортувам, защото обичам спорта“, „за да се усъвършенствам физически“, „за да изпитам удоволствие от физическото напрежение“ и пр.)“ (Герон, Мутфова-Заберска, 2007). Вътрешната мотивация се проявява при автономни (самоопределящи) дейности. Възприятието за собствен контрол на поведението засилва вътрешната мотивация, а възприятието за външен контрол (награди, наказания и т.н.) води до по-слаба вътрешна мотивация. При вътрешната мотивация цел е самото поведение (дейност) и тя се подсилва от очакването на стимулиращи преживявания и възприятието за удоволствие. Твърде лесните или твърде трудните задачи не са свързани с подобни преживявания.

 Външната мотивация се проявява, когато дейността (или поведението) е инструмент за постигане на чужда цел. Външната мотивация не е резултат от лични стремежи, а се стимулира от външни източници.

 При амотивацията индивидът усеща и преживява липсата на мотивация, поведението не представлява лична ценност и не носи удоволствие. Индивидът възприема себе си като некомпетентен или неспособен да участва ефективно в дейността. Въпреки че по своята същност амотивацията представлява липса на мотивация, повечето автори я разглеждат като един от типовете мотивация.

Демотивацията се разглежда по-често като състояние, настъпило в резултат на свръхмотивация или поради страх от неуспех. Демотивацията представлява значимо отслабване или пълна загуба на съществуваща мотивация.

Според когнитивно-оценъчната теория (The Cognitive-Evaluation Theory, Deci & Ryan, 1985) възникването и характерът на мотивацията са свързани с удовлетворяването на три основни човешки потребности – потребност от компетентност (способност), потребност от автономност (възможност за самоконтрол на поведението) и потребност от социална свързаност. Според тази теория мотивацията възниква в резултат на външни (изисквания, срокове, правила, награди и т.н.) или вътрешни въздействия (възприятия, чувства, мисли, решения и др.). Тези въздействия (външни и вътрешни) могат да изпълняват ролята на контролиращи или информационни фактори. Когато дадено въздействие се възприема като контролиращо, то намалява възприятието за автономност, тъй като контролът е външно локализиран, и отслабва вътрешната мотивация. Като контролиращи се възприемат въздействия като обещана награда, изисквания за постигане на висок резултат и за удовлетворяване на чужди очаквания. Контролиращите въздействия намаляват интереса и удоволствието от изпълнението на дейността.

Информационните въздействия повишават възприятието за собствената компетентност и улесняват възникването на вътрешната мотивация. Такива въздействия са: обратната информация, успешното изпълнение, допълнителните обяснения, сравненията, анализи и пр.

Обикновено повечето въздействия, които човек получава, съдържат едновременно и контролиращи, и информационни елементи. В такива случаи аспектът на въздействието, който се възприема от индивида като по-силен, определя мотивационната ориентация – преобладаването на вътрешната или на външната мотивация.

В този смисъл изглежда, че мотивацията за отслабване обикновено е външна – „за да изглеждам по-добре“, „за да ме харесват повече“, „за да съм по-здрав“. Външната мотивация е нетрайна. Тя изчезва след постигане на поставената цел, при отслабване на контролиращото въздействие или се трансформира в демотивация при появата на сериозни затруднения. Фокусът върху резултата (килограмите), а не върху удоволствието от дейността (хранене и активност) е една от причините за често срещаното възстановяване на изходното тегло след успешно отслабване.

Обществената нагласа по отношение на програмите за отслабване е свързана с лишаване от удоволствието, което осигурява консумацията на предпочитани храни, участие в „изтощителни тренировки“ и задължително употреба на „силна воля“. При тежките индивиди с висока самооценка, добро здраве и успешна професионална реализация тази нагласа води до амотивация („не ме интересува“, „нямам нужда“, „не ми пречи“). Волевите усилия се използват в сферата, в която индивидът се чувства компетентен, автономен и социално приет.

При индивидите с висока неудовлетвореност от собственото тяло на фона на ниска самооценка въздействието на описаните по-горе обществени нагласи може да бъде коренно различно. В периоди на вдъхновение (от чужд опит, нова диета, медикамент, добавка, метод, специалист и др.) те са свръхмотивирани и склонни да се ангажират с прекалено трудни задачи, което води до умора, отказ, разочарование, самозаклеймяване и силна демотивация. Големите колебания в мотивацията са съпроводени с редуването на крайни поведенчески модели и съответно – големи колебания в телесната маса. Активирането на физиологични адаптации прави всеки следващ опит по-труден и по-разочароващ, а при всяко следващо наддаване на тегло – телесният състав се променя в посока повече мастна тъкан и относително по-малко мускулна маса.

В практиката широко се използват два подхода за мотивиране на индивидите за участие в дейности, насочени към контрол на теглото. Първият се използва в рекламите на продукти и услуги за отслабване и се фокусира върху постигането на „перфектното тяло“. Вторият се използва обикновено от здравните специалисти и е насочен към избягване на рисковете за здравето.

Съгласно теорията за самоопределение целите, фокусирани върху човека (растеж, взаимоотношения и общност), се характеризират като вътрешни, докато целите, фокусирани върху статуса (богатство, слава и имидж), се характеризират като външни (Deci & Ryan, 2000). Това е така, тъй като се приема, че първите са свързани със задоволяване на вродените нужди от автономия, компетентност и свързаност, докато преследването на целите, фокусирани върху статуса, се смята за по-зависимо от външните условия. Целите, които са фокусирани върху здравето, може да имат както вътрешни (постигане на по-добро състояние), така и външни качества (избягване на здравословни проблеми, Ingledew et al. 2009). Това означава, че двете най-популярни мотивационни стратегии не насърчават вътрешната (по-стабилна във времето) мотивация за избор на подходящо хранене и активност, като по този начин допринасят за дългосрочната неефективност на програмите за отслабване.

Мотивацията е фактор, оказващ изключително силно влияние върху терапевтичния отговор на индивида в програмите за контрол на теглото. Новите изследвания показват, че програмите, които са фокусирани върху поддържане на мотивацията за контрол на теглото, показват по-добри резултати в дългосрочен план в сравнение със стандартните програми, които се фокусират върху енергийния баланс (West et al.2011; Teixeira, et al., 2012; Silva et al.,2011). Силва и сътр. (Silva et al.,2010) изследват въздействието на едногодишна интервенция за управление на теглото, базираща се върху теорията за самоопределение (SDT), в рандомизирано, контролирано проучване. В анализа са включени психосоциални медиатори, физическа активност/упражнения и телесно тегло и състав. Резултатите предполагат, че интервенциите, основани на SDT, могат успешно да се прилагат в контекста на управлението на теглото, тъй като насърчават интернализацията на по-автономни форми на поведенческо регулиране, улесняват спазването на упражненията, като същевременно осигуряват клинично значимо намаляване на теглото, в сравнение с установеното при контролите.