МОДЕЛ НА ПРОМЕНЛИВА ЗАДАДЕНА ТОЧКА
На практика обаче всеки от нас е наблюдавал как някои хора променят теглото си и то остава стабилно за относително дълги периоди от време. Възможно е човек в зряла възраст да наддаде 10 или повече килограма, да стабилизира теглото си и да остане с това тегло за дълго време. Промяна в мотивацията му може да е причина да стартира програма за редукция на теглото, след което да стабилизира новото тегло и да го запази за дълго. Как се случва това, ако теорията на зададената точка („сет пойнт“) е общовалидна?
За да се обяснят тези наблюдения, през 1977 година (Payne and Dugdale, 1977) е предложена друга теория, наречена „Settling Point“. Ако „сет пойнт“ теорията предполага, че теглото се регулира активно около предварително зададена точка, чрез включване на механизми на обратна връзка, то в „сетлинг пойнт“ модела се приема, че регулацията е пасивна и няма зададено ниво, което системата да защитава активно. Идеята е, че всяка система, която разполага с резервоар (мастната тъкан), вход (прием на енергия) и изход (енергоразход), може да се стабилизира на различни нива в зависимост от настъпила промяна в някои от параметрите на системата. Важно условие е единият от параметрите да е независим, а другият – зависим от промените в наблюдавания параметър. Например, ако енергийният прием не се регулира от количеството на мастната тъкан чрез механизъм на отрицателна обратна връзка, при увеличаване на приема ще започне увеличаване на складираните количества телесни мазнини. Това от своя страна ще доведе до нарастване на енергийните разходи. Системата постепенно ще достигне ново равновесно състояние, когато разходите се увеличат до степен, съответстваща на увеличения енергиен прием. Аналогично, ако енергийните разходи на системата се увеличат, без да се увеличи енергийният прием, размерите на резервоара ще започнат да намаляват и това ще продължи до достигането на ново равновесно състояние, при което новите приходи ще се изравнят с новите разходи.
Този модел стои в основата на класическата препоръка „яж по-малко, движи се повече“, добила широка популярност още в началото на 50-те години на миналия век. Тази препоръка звучи много логично, но съдейки по резултатите, които отчитаме в разпространението на затлъстяването 70 години по-късно, тя явно не е лесно изпълнима. Можем да приемем, че хората просто са мързеливи и лакоми, но това няма да ни помогне да се справим с епидемията от затлъстяване.
Моделът „сетлинг поинт“ ефективно обяснява влиянието на екологичните и социалните фактори в етиологията на затлъстяването, но не може да обясни факта, че независимо от промените във факторите на средата, някои хора остават резистентни към влиянието им и запазват нормално телесно тегло през целия си живот.
Източник: Б.Палатова, дисертация