ХРАНЕНЕ
Храненето при бозайниците и особено при хората е изключително сложно и разнообразно поведение, което се определя съвместно с физиологични рефлекси и контроли, удоволствието от усещането и – особено при хората – навиците. Въпреки постоянния напредък както в базовите, така и в клиничните изследвания, контролът върху нормалното и нарушено хранене остава не напълно разбран, което е видно от ограничената ефективност на настоящите стратегии за лечение на затлъстяването (Langhanset al., 2009).
Едно от най-сериозните предизвикателства пред изследователите е дефинирането на това, кое хранене е „нормално“ и кое - „нарушено“. Типичен пример е емоционалното хранене, което през последните години се разглежда като един от най-сериозните рискови фактори за затлъстяване. В една или друга степен то присъства при повечето хора, но не винаги е свързано с патология. Храната се използва като регулатор на емоциите не само от човека, но и от много представители на животинския свят, което означава, че това е една от нормалните ѝ функции. При хората храната присъства при почти всички социални събития. Хората се черпят както на сватби и кръщенета, така и на погребения. Използват храната като награда и като израз на специално отношение към близките си.
Изследванията показват, че хората, които страдат от висока степен на емоционално хранене всъщност не успяват да се възползват от регулаторните функции на храната по отношение на емоциите. В тези случаи приемът на храна ще бъде последван от негативни преживявания като срам и вина. По този начин в опит да се справи с негативни емоции чрез храна индивидът сам предизвиква допълнителни такива и влиза в порочен кръг. Вината и срамът са свързани с възприемана неудовлетвореност от собственото тяло, ниска самооценка, интернализирана стигма на затлъстяването, страх от отхвърляне и т.н.
Една от причините за появата на този проблем са нереалистично високите очаквания или изисквания на самите индивиди към себе си или от страна на значими други хора.
Друг тип хранително поведение, свързано с повишен риск от наддаване на тегло, е т. нар. неконтролирано хранене, което отразява неспособността на индивида да прекрати приема на храна въпреки настъпилото засищане. Една от най-често срещаните причини за отключване на неконтролирано хранене е подлагането на силно рестриктивни хранителни режими или гладуване.
Когнитивното ограничаване на хранителния прием е една от най-спорните теми сред специалистите. Спазването на хранителен режим (диета) с ограничен калориен състав е най-широко използваният подход за регулация на телесната маса. За повечето хора високата степен на когнитивно ограничен хранителен прием е признак на „силна воля“ и „желязна дисциплина“. Това са качества на личността, които са високо ценени от обществото, още повече в спорта.
Според голяма част от специалистите по хранителни нарушения когнитивното ограничаване на хранителния прием може да има сериозни неблагоприятни последствия при лица, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване. Тези последици включват промяна на вътрешното (интероцептивно) възприятие за глад и ситост, дезинхибиция, ниска самооценка и висока неудовлетвореност от образа на собственото тяло. Систематичният преглед на литературата (Sweerts et al., 2016) подчертава липсата на консенсус по въпроса. Някои проучвания установяват (Westenhoefer, et al. 1999), че гъвкавото ограничаване (повишен самоконтрол) може да бъде ефективно при отслабване и да допринесе за по-добро психологическо функциониране на индивида. В края на своя преглед Sweerts и сътр. задават важен въпрос: „Възможно ли е нефизиологично поведение, което е ограничаващо и социално изолиращо в дългосрочен план, да бъде оптималното решение за благополучието на нашите пациенти?“ Авторите предлагат като алтернатива да се обърне повече внимание на интуитивното хранене, което изглежда по-физиологично и адаптивно.