Регистрирани са значими различия в чувствителността на вкусовите рецептори при различните индивиди. Възможно е при някои хора причината за дефицит на "награда" да е резултат от такава понижена чувствителност, на фона на нормално функционираща допаминова система в ЦНС. Още през 30-те години на миналия век химици случайно откриват, че едно и също вещество за някои хора има непоносимо горчив вкус, а други едва долавят горчивината. През 2006 година, изследователи, работещи в областта на нутригенетиката, откриват ген, отговарящ за това различие. Генът има две форми, като индивидите могат да носят два еднакви от единия вид, което ги прави "дегустатори", по един от двата вида - "умерени дегустатори" или два от втория вид - "слаби дегустатори" (Tepper, 2006; Tepper & Ullrich, 2002). Действително това какво, кога и колко ядем, до голяма степен се определя от културата, традициите, религията и индивидуалния опит, обаче днес е установено, че генетиката има също толкова голям принос по отношение на избора, който правим.
Друг важен факт е, че дегустаторите имат много по-голям брой вкусови рецептори по повърхността на езика, в сравнение с хората, които са слаби дегустатори. Това обяснява защо те възприемат значително по-интензивен вкус от слабите дегустатори. За да увеличат интензивността на вкусовото усещане, слабите дегустатори са склонни да избират по-пикантни храни, по-големи количества храна и да я приемат на по-големи хапки. Процентът на дегустаторите в различните популации силно варира. В Япония и Китай те са около 97% от населението, в Индия - едва 60%, а в Северна Америка около 70%. Може да се предположи, че независимо от генетиката, вкусовите предпочитания могат да се модифицират в една или друга посока, чрез прилагане на различни поведенчески техники.