ПОВЕДЕНЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА
Основна предпоставка за възникването на бихевиоризма е убеждението, че трябва да се изследва не съзнанието, а активността, поведението на човека. Източник на активността, според бихевиористите, е не съзнанието, а външната действителност и стимулите от околната среда. При бихевиоризма изследването на ученето се концентрира върху взаимодействието между външния стимул и индивида, което взаимодействие обуславя реакцията на индивида. Пренебрегва се психичната активност (мисли, емоции, възприятия) и цялото внимание се насочва към анализ на поведението. За бихевиористите ученето е серия от опити (проба - грешка), които водят до успешен изход или решение.
Поведенческите психолози приемат, че съществуват 2 основни форми на учене – асоциативно и неасоциативно. Класическото обуславяне, оперантното обуславяне и социалното учене са форми на асоциативното учене. Хабитуацията (привикването) е форма на неасоциативното учене (Domjan, 2010).
Голяма част от поведенческите си навици хората научават под въздействие на околната среда. Много често процесите на учене са неосъзнати. Най-простата форма на учене е хабитуацията (привикването), което се среща при всички живи същества, включително едноклетъчните. По своята същност хабитуацията е намаляване на чувствителността към даден стимул след многократно, последователно излагане на въздействието на този стимул. Типичен пример за хабитуация е промяната в чувствителността на вкусовите рецептори под въздействие на химични молекули.
Друг пример за хабитуация е поведението на човек с наднормено тегло, който решава да се подложи на диета за отслабване. Ако това е първи опит с тази диета, мотивацията е силна, но с напредване на времето за човека става все по-трудно да се придържа към диетата и той постепенно се връща към обичайните си хранителни навици. След известно време това го връща и към изходното му тегло. Увеличаването на теглото от своя страна го настройва да търси следващата "диета-чудо" и цикълът се повтаря. Десетилетия наред диетолозите се опитват да открият "най-добрата диета", която ще предотврати връщането към изходно тегло, но резултатите са разочароващи. Няколко метаанализа показват, че независимо от вида на диетата, този сценарий почти винаги се повтаря (Ernst & Epstein, 2002).
Втората основна форма на учене е наречена класическо кондициониране. При този тип учене индивидите се научават да свързват появата на един стимул с последващата поява на друг стимул. Често срещан пример за подобно асоцииране на два стимула е консумацията на специфична храна, която съвпада във времето с появата на остра стомашно-чревна инфекция. Като резултат индивидът изпитва силно отвращение от тази храна, независимо, че тя не е била причина за инфекцията.
Друг познат метод за учене е оперантното обуславяне. В този случай поведението е спонтанно, а вероятността то да бъде повторено зависи от резултата (подкреплението). Ако поведението е последвано от положителен подкрепител (награда), вероятността да бъде повторено е голяма, а ако подкреплението е отрицателно (наказание), вероятността за повторение е малка. Прекратяване на подкреплението може да доведе до прекъсване на поведението. Например спонтанно понижение на апетита може да доведе до редукция на теглото с 1-2 кг. Ако тази редукция е желана и резултатът - отчетен, вероятността индивидът да продължи да се придържа към по-ограничен прием на храна е голяма. След редукция на около 5% от телесното тегло промяната става видима за околните и техните коментари започват да играят ролята на положителен подкрепител. След стабилизирането на по-ниско тегло комплиментите постепенно спират. Прекратяването на подкреплението постепенно връща индивида към старото поведение.
Друга интересна форма на оперантно обуславяне е така наречената "заучена безпомощност". В този случай фокусът е върху невъзможността да се контролират стимулите и наградите или наказанията, които ги следват. Например една жена решава да се придържа стриктно към даден хранителен режим в продължение на една седмица, полага големи усилия и успява. Страданието, което съпровожда диетата е голямо, тъй като тя е съвпаднала във времето с последната седмица от менструалния цикъл, когато физиологично апетитът е повишен, а тъканите задържат течности. В края на седмицата теглото е по-високо от изходното. Разочарована жената прекратява режима и се връща към обичайните си навици. Измерване на теглото в края на втората седмица ще затвърди убеждението й, че няма значение какво прави, тъй като тялото ще се е освободило от задържаните течности и изходното тегло ще се е възстановило.