ЕМОЦИИ
Емоциите съдържат физиологичен и психичен компонент и са свързани с широк спектър от чувства, мисли и поведение. Много психолози и невробиолози потвърждават, че емоциите влияят върху мисленето, вземането на решения, действията, социалните взаимоотношения, благополучието и физическото и психичното здраве. Как и кога човек преживява емоция е строго индивидуално, защото емоциите са субективни преживявания.
За повечето хора, включително тези, които не са с наднормено тегло, съществува връзка между емоциите и храненето. Храната и чувствата естествено вървят заедно. Най-често свързваме храната с приятно усещане, грижа и обич. Храненето за комфорт е обичайно и социално приемливо поведение, което се заучава още в детска възраст.
Емоционалното хранене представлява консумация на храна по причини различни от глад. То може да се прояви като съзнателна или несъзнателна консумация на подсладени, солени или мазни храни, обикновено в излишък.
През годините са разработени много различни теории по отношение на емоционалното хранене. Една от теориите постулира, че емоционалното хранене е неуспехът да се удовлетворят базисни потребности като напр. безопасност и сигурност (Timmerman, 2001). Тези изследователи твърдят, че ако човек възприема жизнените ситуации като стресиращи, той използва собствените си вътрешни ресурси (напр. самочувствие, хумор) и външни ресурси (напр. приятели, семейство), за да се справи със стреса. Ако не успее, консумацията на храна може да бъде използвана като допълнителен ресурс.
Друга теория за корените на емоционалното хранене предполага, че в резултат на рестриктивни диети настъпва объркване в разпознаването и прецизното реагиране на емоционалните състояния, свързани с глада и ситостта.
Heatherton & Baumeister (1991) предлагат "теория на бягството", според която емоционалното хранене е бягство от себе си. Авторите приемат, че за да пренасочи вниманието си от негативна информация за себе си, човек се насочва към храната.
Изследванията проведени в сферата на емоционалното хранене сочат, че то не дава никаква истинска и трайна полза за подобряване на настроението и, обратно на очакванията, задълбочава дисфорията.
Като "комфортни храни" (comfort foods – храни за емоционален комфорт) се определят тези, които човек яде, за да получи или поддържа удоволствие. Широко разпространено е погрешното схващане, че хората консумират „комфортни храни“ само когато са в лошо настроение. Много често "комфортни храни" се консумират, за да се поддържат приятни и позитивни настроения. В своите проучвания Wansink & SeaBum (2000) установяват, че хората в добро настроение предпочитат храни като пица или пържола, а когато са тъжни, хората търсят по-често сладолед и бисквитки, а 36% от отегчените хора посягат към картофен чипс. Типично за всички хора е да ядат понякога по емоционални причини. Когато обаче храненето се окаже основната стратегия за управление на емоциите, т. е. когато става дисфункционално поведение, то се превръща в проблем, тъй като тялото не се нуждае от допълнителните калории и те се съхраняват като мазнини, а това може да доведе до наднормено тегло и по-голям риск за здравето. Много често преяждането може да е резултат от емоционално хранене, така че разработването на ефективни решения за справяне с емоциите е наложително.
Blair, Lewis & Booth (1990) потвърждават тази констатация с изследване, което показва, че лицата, успешно намалили емоционалното си хранене, са загубили значително повече тегло от тези, които не са го направили.