Поддържането на енергийния баланс е жизнено важен процес за всички живи организми. Физиологичните механизми осигуряващи енергийната хомеостаза са изключително сложни и включват голям брой биологично активни вещества (хормони, невротрансмитери и т.н.). През 1994 г. е открит хормон, произвеждан от мастната тъкан, наречен лептин, чиято основна функция е регулация на енергийните запаси на тялото.
Едно интересно изследване, проведено от Farooqi et al. (2007) демонстрира как дефицитът на лептин в комбинация с визуален стимул (снимки на апетитна храна) се отразява
на невронната активност в специфичен регион на мозъка (стриатума), който е свързан с
очакването на удоволствие и награда. Посредством функционален магнитен
резонанс изследователите установяват значимо увеличаване на метаболитната активност на
невроните в този регион при индивиди с дефицит на лептин и при здрави
индивиди на гладно. Приложението на същите стимули след инжектиране на
липсващия хормон не е свързано с такава активност. Този механизъм обяснява
защо някои хора не губят интерес към храната, независимо че вече са се
нахранили. Учените са установили, че освен дефицит на лептин, съществува и
състояние на лептинова резистентност, което се среща значително по-често.
В друго изследване на функциите на същите мозъчни центрове,
проведено от Wang et al. (2009), е установено значимо различие между двата
пола в способността за подтискане на усещането на глад и желанието за хранене.
Wang и колегите му предполагат, че причина за това различие е механизъм,
включващ участието на женските полови хормони. Това би обяснило
склонността на много жени да преяждат в края на менструалния цикъл и/или по
време на бременност.
В регулацията на апетита и енергийния баланс участват и други хормони -
инсулин, грелин, хормони на щитовидната жлеза и т.н.. Функциите на някои от
тях са добре изучени, за други са необходими още проучвания, а вероятно има и
такива, за чието съществуване още не подозираме.
Източник: Б. Палатова, дисертация