Нутригеномика
Съществуването на връзка между храната, която човек консумира и неговото здраве е известно на хората от дълбока древност. Още тогава те са забелязали също, че тази връзка е сложна и много различна при различните индивиди. Усиленото търсене на "перфектната диета" през последните няколко десетилетия само затвърди убеждението, че няма "перфектна диета", която да е здравословна за всички.
Но защо? Та нали всички сме от вида Homo sapiens и 99,9% от информацията в нашия геном е еднаква!
Една млада и бързо развиваща се наука, наречена "Нутригеномика" хвърля все повече светлина по този въпрос днес. Нутригеномиката изучава взаимодействието между гените, които носим и храната, която консумираме. Рисковете и ползите за здравето ни са резултат от това взаимодействие. Нашите гени кодират (носят информация) за синтеза на протеините в нашите тела. Протеините от своя страна си имат различни функции. Някои от тях са структурни и изграждат нашите клетки, други са ензими и участват в биохимичните реакции, трети са рецептори и участват в преноса на информация между клетките в нашия организъм и т.н.
Какво е геном?
С термина "геном" се обозначава общото количество наследствена информация, която се съдържа в ядрото на клетките под формата на ДНК молекули. ДНК молекулите представляват нишковидни полимери, изградени от 4 вида мономери (нуклеотиди), които се свързват в точно определена последователност, като по този начин се формират гените. В човешките клетки ДНК молекулите формират 23 двойки хромозоми (23 майчини и 23 бащини). Гениален начин, по който природата се е погрижила да си приличаме много, но и да сме достатъчно различни. Имаме еднакъв брой хромозоми, еднакъв брой гени, но носим различни варианти на едни и същи гени.
Какво е гененвариант?
Промяната на един нуклеотид в нуклеотидната последователност на даден ген е причина за появата на нов вариант на този ген. Тъй като гените носят информация за синтеза на белтъците в нашия организъм. Промяна в нуклеотидната последователност на даден ген води до промяна в аминокиселинната последователност на кодирания от него белтък, това се отразява на структурата, а от там и върху функционалността (активността) на съответния белтък. Така напр. ако се касае за ген, който кодира ензим, участващ в метаболизма на даден нутриент, в зависимост от генните варианти, които носят, хората ще се различават по ефективността и скоростта, с която усвояват, метаболизират и изхвърлят съответното хранително вещество. Здравният риск при бързите метаболизатори ще е свързан с риск от дефицит на този нутриент, а при бавните - с риск от излишек. При първите ще е от полза да включват редовно по-голямо количество, а при вторите - да ограничават и разреждат приема на съответното хранително вещество.
Нутригеномиката не може да ни даде отговор на всички въпроси, но към момента има натрупани доказателства, които могат да осигурят база за ефективно персонализиране на препоръките за здравословен начин на живот, да намалят значително здравните рискове свързани с храната, да улеснят редуцирането на телесното тегло, да предотвратят микронутриентни дефицити или токсичност, да намалят риска от травми, и т.н.