„Най-честите алтернативни диети, практикувани в последните години, са кетогенна диета (високомастна или високобелтъчна), вегетарианство (вкл. веганство и суровоядство), разделно хранене, фастинги (интермитентно хранене), разделно хранене, палеодиета. Независимо от конкретните рестрикции, последиците са сходни и включват прояви на недохранване, компенсаторно прехранване (хиперфагия) или небалансирано хранене с развитие на тежки хранителни дефицити. Практиката да се следват диети засяга не само соматичното здраве, но и психическото функциониране. Привържениците на алтернативното хранене често пъти са неудовлетворени от теглото и телесни си форми, емоционално лабилни и с по-ниска себеоценка.“
„Поведенческият рисков фактор с най-голяма тежест за поява на пристъпно преяждане е спазването на диета. Рестриктивното хранително поведение, особено когато се практикува за дълъг период от време, води до защитна реакция, свързана с оцеляването на организма и предотвратяването на тежки хранителни дефицити, а именно – преяждане. Значение имат и моделът на живот, склонността към обездвижване, предпочитанието на бързи, висококалорични храни, храненето в уединена обстановка и др.“