"Орторексията е неологизъм с корени от гръцкия език (ὀρθo ́ς, правилно, вярно и ὄρεξις, апетит). Терминът буквално означава „правилен апетит“, но се използва за обозначаване на силно влечение към псевдоздравословно хранене. Орторексия нервоза (ОН) е израз, въведен по аналогия на анорексия анервоза, за да насочи мисълта към евентуално нов вид нарушение в хранителното поведение. За първи път въведен от Брайтман и Найт през 1997 г., терминът orthorexia nervosa описва индивиди с мания за здравословно хранене. Д-р С. Брайтман публикува есе на тема „Health food junkie“, в което убедително обобщава негативите от спазване на диети и обръща внимание на нова, уникална до момента форма на нарушение на хранителното поведение. По думите на Брайтман „пренасочването на всички жизнени ценности в акта на прием на храна прави орторексията истинско хранително разстройство“. Тази революционна за времето си публикация се приема за отправна точка в историята на научния анализ на проблема ОН и дава стимул за много проучвания и публикации по темата.
Орторексиците се отдават на своята обсесия, следвайки строги хранителни рестрикции и фокусирайки се върху приготвянето на храна и ритуализирани модели на хранене. За разлика от друггите форми на нарушения в хранителното поведение (анорекси, булимия, хиперфагия), орторексичните индивиди обикновено са загрижени за качеството, а не за количеството на изядената храна. Страдащите от ОН прекарват значително време в проучване на произхода на продуктите, които купуват и консумират (напр. дали зеленчуците са третирани с пестициди; дали млечните продукти са от конвенционално отглеждани животни или от ферми, които не ползват хормони и др.), на технологията на производство и обработката (напр. има ли предварителна термична обработка; добавени ли са микроелементи, изкуствени ароматизатори, консерванти и други технологични адитиви и др.) на опаковките (като например дали храната може да е източник на канцерогенни съединения, получени от пластмасова опаковка или дали етикетите предоставят достатъчно информация, за да се прецени съставът на продукта) (Donini et al., 2004). Орторексиците изпитват вина, ако са яли храна, която не отговаря на високите им стандарти за качество и произход. Те често пъти не ядат, ако не са сигурни в състава на храната или ако е сготвена или сервирана в неподходящи съдове (тефлон, пластмаса и др.). Стремежът към полезни храни доминира над мислите, ежедневието, взаимоотношенията и обкръжението на орторексиците. Te са фанатични проповедници на „здравословното хранене“ и не толерират други, полиберални модели на хранене."
