Парадокс на затлъстяването
"Парадоксът на затлъстяването" се отнася до наблюдения, които противоречат на тезата, че нормалното тегло (ИТМ 18,5-24,9 kg/m2) осигурява най-ниска смъртност, а по-високото тегло е свързано с по-голяма смъртност.
Лонгитюдните проучвания показват съществуването на "парадокс на затлъстяването" - клиничен феномен, при който хората със затлъстяване имат по-нисък риск от смъртност (или по-добра преживяемост) в рамките на клинични субпопулации.
Парадоксалната полза от затлъстяването е доказана за широк спектър от сърдечно-съдови заболявания, както и при пациентите с пневмония, рак, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бъбречни заболявания, инсулт, хронична дихателна недостатъчност и захарен диабет.
Dixon и стр. твърдят, че теглото, което се свързва с най-ниска смъртност се влияе от стареенето и хроничните заболявания, като при някои обстоятелства най-ниска смъртност се наблюдава в диапазона на наднорменото тегло и дори на затлъстяването от клас I.
Фокусирането върху качественото хранене, физическата активност, физическата форма и поддържането на функциите в тези тегловни диапазони може да е за предпочитане пред фокусирането върху умишленото намаляване на теглото, което има несигурни ефекти. "Парадоксът на затлъстяването" не е "парадокс", ако "идеалното" тегло се дефинира и тълкува по подходящ начин.
Dixon, J. B., Egger, G. J., Finkelstein, E. A., Kral, J. G., & Lambert, G. W. (2015). ‘Obesity paradox’misunderstands the biology of optimal weight throughout the life cycle. International journal of obesity, 39(1), 82-84.