Съвременната наука
Наскоро близък приятел сподели с мен шега, която се върти в социалните мрежи: "Учени откриха, че хората вярват на всичко, ако им кажеш, че учени са го открили".
Признавам усмихнах се на шегата, но след тази усмивка у мене остана вкусът на горчивата истина. В главата ми изплува откъс от книгатана Ювал Ноа Харари Sapiens. Кратка история на човечеството. Прииска ми се да го споделя:
"Хората се опитват да проникнат в закономерностите на Вселената поне от когнитивната революция насетне. Нашите предци са посветили много време
и усилия, опитвайки да открият правилата, ръководещи природата. Но модерната наука се различава от всички предходни традиции на натрупване на знания по три характерни белега.
А. Готовността, с която признава невежеството
Модерната наука е основана на положението ignoramus — „ние не знаем“. Тя предпоставя, че не знаем нищо, и че дори нещата, които мислим, че знаем, могат да се окажат погрешни, което ще разберем, натрупвайки още знание. Няма понятие, идея или теория, които да са неприкосновени и да не могат да бъдат проблематизирани.
Б. Централното място, отредено на наблюдението и математиката
След като е допуснала невежеството, модерната наука се стреми да придобие ново знание. Това става с натрупване на данни, след което към тях се прилагат математически инструменти, за да бъдат обединени данните в теории.
В. Придобиване на нови възможности
Модерната наука не се задоволява с формулирането на теории. Тя ги използва, за да придобие нови възможности и в частност за да разработи нови технологии."
Как откритията на тази модерна наука достигат до всички нас? По пътя от научните публикации до популярните медии изчезват всички проценти, допускания, условности, ограничения... И ето че информацията достига до нас като абсолютна, неоспорима истина!
Говорим за "медицина основана на доказателствата, но пропускаме да забележим, че доказателствата се отнасят за определен процент от определена извадка. А останалите?
Статистиката ни показва с голяма точност вероятността да настъпи конкретно събитие на ниво субпопулация, но на ниво индивид вероятността да сбърка е голяма.
Как изглежда всичко това в конкретика? Ще ви дам пример от областта, в която си мисля, че имам относително задълбочени познания - затлъстяване.
Според една широко приета съвременна дефиниция затлъстяването е хронично, мултифакторно, хетерогенно заболяване или състояние. Думата хронично се използва, за да подчертае невъзможността за окончателно излекуване.
Вярно ли е това? Та нали повечето от нас познават някой, който е успял да отслабне и да задържи постижението си!
Истината е, че в някои случаи е вярно, а в други - не. Обяснението се крие в думите "мултифакторно" и "хетерогенно", които ни подсказват, че може да има много различни причини и много, различни прояви. В случаите, в които причините са малко на брой, установени са и могат да бъдат премахнати, затлъстяването е лечимо. В случаите, в които причините са много, не всички са ни известни и/или няма как да бъдат премахнати, няма значение колко воля и позитивно мислене ще впрегне човекът, проблемът ще си остане хроничен.
За да помогнем на хората живеещи със затлъстяване е необходимо да съберем смелост и да признаем невежеството, както своето, така и това на съвременната наука. Необходимо е да осъзнаем, че да приемеш не означава да се примириш, а заклеймяването и поставянето на нереалистични цели оказват негативно влияние върху физическото и психичното здраве
Вижте още:
Как измерваме успеха на програмите и методите за отслабване?
За и против бариатричната хирургия.
За детското затлъстяване и спорта.
Боряна Палатова, д-р